Шансяо е демон от китайската традиция.
Еднокрак планински дух, който краде сол и пече раци. Като крадец на сол край планинския огън Шансяо се вихри между дим и жарава.
Шансяо е еднокрак горски демон на планините в Китай, който обитава планините и горите. Край лагерния огън пече жаби и раци, краде солта на дървосекачите и досажда на пътници; който го обиди, получава треска.
Същевременно той е класически пример за даоисткото овладяване на духове: който знае и извика името му, му отнема силата. Широко засвидетелстван е в Шенидзин, в Баопудзъ и в Юян дзаду, обобщено в Бенцао ганму.
Тип: Еднокрак горски демон на планините, планинска същност
Произход: Китай, класическа текстова традиция
Текстове: Шенидзин, Баопудзъ, Юян дзаду, обобщено в Бенцао ганму
Период: от класическата епоха до наши дни
Облик: дребен, наподобяващ маймуна и човек, еднокрак, гол, отчасти с обърнат назад крак
Широко засвидетелстван в класическата литература: в Шенидзин, в Баопудзъ на Ге Хун и в Юян дзаду, обобщено в Бенцао ганму на Ли Шидзен.
Южен Китай; по-старите източници разполагат тези същества в дълбоките планини на запада.
Добра: самите класически текстове, а също и тълкуванията на изследователите, които виждат в Шансяо частично митологизирани спомени за планински народи.
Китайски: Shānxiāo, буквално „планински дух“. Засвидетелствани са многобройни варианти и диалектни имена, сред тях „горски гост“. Баопудзъ споменава сред планинските същности Ци, изобразен като малко момче, което скача назад на един крак.
Облик
Шансяо е дребен, наподобяващ маймуна и дете, еднокрак, отчасти с обърнат назад крак, гол и рошав. Живее по дървета и планини, страхува се от резки звуци като пукащ бамбук, но обича музика. По-скоро е дух-хитрец, отколкото изцяло зловредно същество.
Въздействие
Шансяо досажда и краде от хората, най-често сол, а край огъня пече раци и жаби. При обида причинява треска и злополуки, като болести или пожар в дома. Той е променлив и приема различни образи.
Най-важните аспекти на планинския дух накратко.
Едновременно планинска същност и демон, класически пример за двузначността на природния дух и за даоисткото овладяване на духове чрез знание на името.
Пътници, дървосекачи и всички, които нощуват в планините: лагерният им огън и солта им привличат Шансяо.
Дребен, наподобяващ маймуна и дете дух на един крак, гол и рошав, отчасти с обърнат назад крак.
Досада и кражба, най-често на сол; при обида – треска и злополуки, като болести или пожар в дома.
Заклинанието с името от Баопудзъ и обредите с трясъци: бамбук в огъня, чието пукане прогонва Шансяо.
Пасивната дървесна същност Пенгхоу (Penghou) за разграничение; Курупира (Curupira) с обърнатите назад крака.
Шенидзин описва голи същества, високи колкото един крак, в дълбоките планини на запада, които пекат жаби и раци край огъня, не се плашат от хора и крадат сол. Баопудзъ на Ге Хун споменава планинските същности, сред тях Ци, изобразен като малко момче, което скача назад на един крак; ако човек знае и извика името му, той не може да му навреди.
Многобройните варианти и диалектни имена, като „горски гост“, показват колко разпространен е бил образът. Бенцао ганму по-късно обобщава преданието; освен това Ли Шидзен разказва, че на някои места хората почитали Шансяо като дух, за да измолят мир.
Изследователите тълкуват Шансяо отчасти като митологизиран спомен за некитайски планински народи, а също и като планински и духове на мъртвите; образът се появява и в съвременната поп-култура.
От религиознонаучна гледна точка Шансяо е планинска същност, отредена едновременно към класа на демоните. Той въплъщава двузначността на природния дух между хитрец и заплаха, както и даоисткото представяне, че знанието на името дава власт над духовете.
Документирано в източниците е заклинанието с името от Баопудзъ: да се знае и извика името на Шансяо му отнема силата. Към това се добавят обреди с огън и трясъци, например хвърляне на бамбук в огъня, чието пукане го прогонва, защото духът се страхува от резки звуци. Ли Шидзен разказва също, че на някои места хората го почитали като дух, за да измолят мир: отблъскването и умилостивяването съществували редом.
Шансяо принадлежи към еднокраките горски духове, като колумбийската Патасола и бразилския Курупира (Curupira) с неговите обърнати назад крака; той съответства на европейския горски дух и на японския Сансей. В рамките на Китай трябва да се разграничи от Пенгхоу (Penghou): и двамата се смятат за същности, но Пенгхоу покойно почива в дървесината на камфоровото дърво, докато Шансяо активно се навърта около лагерните огньове на хората.
Колко крака има Шансяо?
Само един, отчасти с обърнат назад крак.
Как се защитаваме от него?
Като се знае и извика името му, а също с резки звуци, като пукащ бамбук в огъня.
Животно е или дух?
И двете едновременно: планинска същност, която същевременно се отрежда към духовете и демоните.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още стандартни съчинения в библиографията.
Като едноног планинско-горски демон и планински дух (кобòлд) на Китай, Шансяо (Shanxiao) въплъщава оживената пустош отвъд селата: досаден, капризен, но овладяем за онзи, който знае неговото име.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Сравнете в Компаса на защитата →Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Бьеголмай, саамският бог на вятъра, вятърният мъж. Произход, лопатата и боздуганът и религиознона...

Хавманд, представителен морски мъж от датските сказания. Произход, баладата Agnete og Havmanden и...

Апу Питусирай, свързаното с женското начало планинско божество край Калка. Произход, вкаменената ...

Се'иримите, космати демони на пустинята и козли от Еврейската Библия. Произход, история на превод...

Цао Цзюн, китайският кухненски бог, бди над огнището и докладва на Нефритения император. Религиоз...

Рангинуи е небесният отец на маорите, разделен от синовете си от Папатуануку. Религиознонаучен ан...