Друд е демон от алпийската традиция.
Нощен демон на кошмара, който притиска спящите в гърдите. Друд се смята в баварските Алпи за нощен демон, и статията я приобщава към представите за нощния гнет.
Друд е мрачна фигура от баварския фолклор, която върши своите дела предимно през нощта. Като малка, отблъскваща домашна или нощна демонична фигура тя сяда върху гърдите на спящите, затруднява дишането им и предизвиква тежки кошмари.
Вярата в нея е била толкова разпространена в Оберпфалц и Стара Бавария, че почти нямало село без жена, за която да се говори, че е друд; писмено обилно е документирана през 19 век при Шьонверт (Schönwerth) и Панцер (Panzer).
Тип: нощен демон на кошмара, който притиска спящите
Произход: Бавария, най-вече Оберпфалц и Стара Бавария, с разпростиране в Австрия
Текстове: обстойни фолклористични теренни събрания от 19 век (Шьонверт, Панцер), Наръчен речник на немските поверия
Период: устно от Средновековието, писмено обилно документиран през 19 век
Изображение: нощем безплътно скитащо същество, което може да приема облика на котка, черно куче, сламка или старица
Разпространена устно от Средновековието, писмено обилно документирана през 19 век от Франц Ксавер фон Шьонверт (Franz Xaver von Schönwerth, 1857/58/59) и Фридрих Панцер (Friedrich Panzer, 1848/1855).
Бавария, най-вече Оберпфалц и Стара Бавария, с разпростиране към Австрия.
Обстойни фолклористични теренни събрания от 19 век, систематично обработени в Наръчния речник на немските поверия.
Средновисоконемски: Думата Drud произлиза от trute, trut, свързана с глагола treten (стъпвам), и означава притискането, стъпването върху спящия.
Изглед
Когато Друд излиза, според народните вярвания преди това тя оставя тялото си и така може да прониква през най-малки пукнатини, ключалки или отвори за проветрение на прозорците. При това тя приема най-различни облици, например сламка, перо, клонка от метла или грахово зърно, но най-често черна котка, черно куче или отблъскваща старица. Разпознаваема в човешки облик друд трябва да бъде по грубите, широки ръце, а също и по това, че веждите й се срещат над носа.
Действие
В баварското предание Друд не се смята за добър дух: тя урочасва всичко, което не й харесва, и до днес този образ е останал в паметта чрез името на „крака на друд“ (Drudenfuß) като защитен знак. Друд идва през нощта между около девет и дванайсет часа, винаги преди изгрева на луната, и щом веднъж започне да притиска, обикновено прави това девет нощи наред. Особено обича да посещава родилки, които не лежат в кревати с балдахин и спуснати завеси, а също и новородени, чиито гърдички сучe, докато не се подуят.
Най-важните аспекти на баварския нощен демон на пръв поглед.
Баварско-алпийски нощен демон, в Оберпфалц тясно сплетен с вярата във вещиците и обстойно документиран от Шьонверт и Панцер.
Спящи от всякакъв вид, особено родилки и кърмачета; при отсъствие на такива и кокошки, овце и гъски в обора.
Най-често черна котка, черно куче или отблъскваща старица с грубички ръце и сключени вежди.
Нощно притискане и задух, в Оберпфалц едновременно и обяснителен модел за претърпяна вещерска злина.
„Кракът на друд“ на прага на вратата, обърната наопаки метла, забит в вратата нож, а също сол, чесън и амулети.
Общогерманският Алп е по-широко разпространено название на същата представа за нощния демон; от него Друд се различава по своята баварска коренна принадлежност и близостта си до вярата във вещиците.
Думата Drud произлиза от средновисоконемското trute, trut, свързано с глагола treten (стъпвам), и означава притискането, стъпването върху спящия. Според народните вярвания в Оберпфалц, както ги е записал Франц Ксавер фон Шьонверт в сборника си Aus der Oberpfalz, друдите по същина са хора, при чието кръщение е допусната грешка; впоследствие засегнатите, често против собствената им воля, трябва нощем да притискат живи същества. Шьонверт отбелязва, че около Родинг стари, изсъхнали жени с раздърпани косми са минавали за друди и там понятието за друд се сливало с понятието за вещица.
Също и мъже можели да минат за така наречени Druderer, които допълнително като Breitensteiger можели да се катерят по покривите и стените. Фридрих Панцер събрал в своето произведение Bayerische Sagen und Bräuche множество сходни свидетелства от цяла Стара Бавария. Наръчният речник на немските поверия приобщава Друд към по-широко разпространената представа за нощния гнет, която в швабско-алеманския диалект се среща като Schrättele; в отделни области Друд се разбира и като самостоятелна фигура на нощния демон, съществуваща наред с, а не вместо Алп.
„Кракът на друд“ като защитен знак на Друд се е отделил в голяма степен от своя изходен образ като самостоятелен символ и до днес се използва като синоним на пентаграма, независимо от баварския легендарен кръг. Самата Друд остана по-силно вкоренена регионално от Алп и продължава да живее в баварски диалектни изрази като druckt mi wie a Drud, с които се описва потискащо чувство.
От религиознонаучна гледна точка Друд принадлежи към обяснителните модели, чрез които предмодерните общества тълкували телесно реалния, но зловещ феномен на съня, придружен с парализа. Тясната обвързаност с вярата във вещиците, видима в изравняването на Друд с вещица в части от Оберпфалц, показва как една изначално съдбовна периферна фигура, самата жертва на грешка при кръщение, в хода на ранномодерните преследвания можела да се превърне в извършителка, действаща виновно. Богатата съвкупност от конкретни защитни практики, от „крака на друд“ до хляба, прави Друд един от най-добре документираните примери за всекидневна апотропеична практика в баварските земи.
Против натиска на Друд народната вяра познаваше множество средства. Най-важният и до днес най-известен знак бил Друденфус (Drudenfuß), пентаграм, който се изрисувал на вратата или прага и уж пречел на Друд да влезе, тъй като тя била принудена да преброи всичките му линии; също разпространен бил свързаният с него Друденкройц (Drudenkreuz), кръст против Друд. Също обърната надолу метла, облегната на вратата на стаята, нож, забит с острието нагоре във вратата, или хляб, положен върху лицето, трябвало да задържат Друд. Други предавани средства са тамян, молитви, сол, чесън, носен предпазен камък или амулет, изговарянето на оплакванията, както и призоваването на ангела пазител. Като преносим амулет служели и така наречените Друденщайне (Drudensteine), камъчета с естествена дупка, които се окачвали на леглото или в обора.
Друд принадлежи към широко разпространеното семейство демони на нощния кошмар, които народно обясняват феномена на сънната парализа. В швабско-алеманската област й съответства Тогели (Toggeli), свързан с познатия в Бавария и Австрия Алп (Alp), който също нощем сяда върху гърдите на спящите. В скандинавската и славянската области се появява структурно подобно същество като Мара (Mara), от която произлиза и английският термин nightmare. Шрат (Schrat) споделя с Друд способността за смяна на облика и нощната активност, но се явява по-скоро като горски и домашен дух, отколкото като чист нощен демон. За разлика от Тогели, Друд е коренно баварско същество и е тясно свързан с вярата във вещиците в Горен Пфалц.
Каква е разликата между Друд и Алп?
Двете описват един и същ основен процес – нощния натиск върху спящите, но Друд е по-силно свързан регионално с Бавария и Австрия, където често се смесва с вярата във вещиците. Алп се смята за по-разпространеното, надрегионално име за същата представа за нощен демон.
Защо Друденфус се смята за защитен знак?
Според народната вяра, щом Друд види пентаграм, тя е принудена компулсивно да преброява линиите му, без да намери край, и така е възпряна да влезе. Затова знакът се поставял на врати, обори и люлки.
Може ли човек сам да се превърне в Друд?
Според вярата от Горен Пфалц, никой не ставал Друд по своя вина, а поради грешка при кръщението или чрез чужда злоба. Затова преданието познавало и начини да се освободи някой от това проклятие.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още основни трудове в библиографията.
Като Друд Байерн (Drud Bayern) тя пронизва до днес баварското наречие, а Друденфус на прагове и люлки напомня колко конкретно се знаело да се защитават хората от нейния нощен натиск.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Птицежени с неземен глас, прелъстителки, водещи до корабокрушение. Одисей, митология и опасността...

Океан, Титанът на всеобхватния първичен поток от гръцката митология. Произход, генеалогия, иконог...

Сонджу, върховният корейски домашен бог в главната греда на покрива. Произход, ритуалът Сонджу-гу...

Мунзен мечът е меч, съставен от наредени бронзови монети, и даоистки предмет за защита. Обяснени ...

Акорокамуи, огромният червен морски бог на айните. Произход, залива Учиура, способност за самоизл...

Нгурувилу, лисицата-змия на мапуче, която създава смъртоносни водовъртежи при речни бродове. Про...