iWell Guard

Сибир и степта, шаманизъм и тенгризъм

Понятието „шаманизъм“ произлиза от тунгуската дума šaman, обозначаваща религиозния специалист, който чрез транс посредничи между света на хората и света на духовете.

От Сибир (тунгуси, буряти, якути, евенки, чукчи) тази религиозна форма се разпространява по монголо-тюркската степ до Корея и Япония, а също и в индиански традиции на Америка. Тенгризмът е монотеистично ориентираната форма на степните народи с Тенгри като върховен небесен бог.

Тенгри – богове от традицията на сибирския тенгризъм, историко-илюстративно

Шаманизъм – форма на религия, не отделна религия

Мирча Елиаде утвърждава с основния си труд Шаманизъм (1951) понятието като религиознонаучна категория: шаманизмът е религиозна техника на екстаза, а не самостоятелна религия с установена доктрина.

Шаманът (мъж или жена) влиза чрез транс, предизвикан от барабан, танц, дихателна техника или растителни средства, в контакт със света на духовете, за да лекува, да търси загубено или да гадае бъдещето. Основни елементи: духове-помощници, пътуване на душата, издигане и слизане по световна ос (световно дърво, световна планина).

Сибирски шамани, тунгуси, буряти, якути

Тунгуско-евенкийските шамани от Сибир се смятат за първообраз. Тяхната транс-практика използва характерен барабан (с космологични изображения), шамански наметало с метални висулки (символ на костна рамка) символ, корона от еленови рога и железен „език“ (езиковидна висулка).

Бурятите край Байкалското езеро познават жени и мъже шамани с инициация чрез духове на предците. При якутите съществува разграничение между бели шамани (лечение) и черни (агресивни).

Тенгризъм, степна теология

Тенгри (монголски: Tngri, тюркски: Tanrı) означава едновременно небето и небесния бог – едно от най-старите централноазиатски религиозни понятия, засвидетелствано още при хунну (3 в. пр. н. е.) и запазено при хуни, тюрки, монголи, кидани.

Монголският основател на империята Чингис хан се позовавал на мандат от Тенгри. Тенгрийската религия е квазимонотеистична – Тенгри стои над всички други духове и природни сили. Днешният неотенгризъм е движение за идентичност в Монголия, Казахстан и Киргизстан.

Защитни предмети и ритуален инвентар

Онгон (монголски) или онгор (бурятски) са дух-съсъди – малки фигурки или висулки от филц, дърво или метал, в които се настанява помощният дух на шамана или домашният дух. Те се окачват в юртата или се носят на тялото.

Шамански огледала (монголски: toli) от бронз висят в редици на халата и защитават чрез отразяване. Овоо (монголски) са каменни пирамиди на планински проходи, на които пътниците оставят камъни, хадак-шалове или банкноти. Защитни хадаки от синя коприна са повсеместни.

Растителна медицина и духове-животни

Сибирските шамани използват различни регионални помощни средства за транс: в Западен Сибир – мухоморка (Amanita muscaria, вероятно съответстваща на индоиранската сома), в Централен Сибир – тютюневи извлеци и хвойново опушване. Духовете-съюзници от животинския свят са културообразуващи: мечка (особено при японските айну, чиято религиозна традиция е свързана със сибирската), вълк, орел, елен, северен елен. Шаманският халат често носи рогови или перести елементи, изобразяващи връзката с духа-животно.

Съветската епоха и възраждането

През 20 век шаманите в Съветския съюз бяха масово преследвани като „народни врагове“ и „функционери на суеверието“. Много от тях бяха разстреляни през 30-те години или изпратени в лагери, барабаните им бяха унищожени, а халатите им – настанени в музеи.

С края на Съветския съюз през 1991 г. настъпва шаманистичен ренесанс в Бурятия, Монголия и Тува, с обособени сдружения, учители и нова видимост. Днес в Монголия практикуват няколкостотин шамани.

Състояние на източниците и изследванията

Важни трудове: Мирча Елиаде, Le Chamanisme et les techniques archaïques de l’Ekstase (1951), Владимир Басилов, Николай Шокоров, Каролин Хъмфри, Роберте Амайон.

За тенгризма: Жан-Пол Ру, La religion des Turcs et des Mongols. Извор е и централноазиатската „Скрита история на монголите“ (13 в.). Шаманизмът като глобална сравнителна категория е обсъждан в трудове на Майкъл Харнър и Foundation for Shamanic Studies.

Понятието тенгризъм и неговата проблематичност

Понятието тенгризъм е модерна конструкция и не описва единна, исторически ясно очертана религия. То произлиза от думата Тенгри, която в множество тюркски и монголски езици означава небето и същевременно небесна сила.

В най-старите свидетелства, старотюркските руни от долината на Орхон от осми век, Тенгри се явява като инстанцията, която дарява владетеля с власт и внася ред в народа.

Съвременната употреба на думата тенгризъм обаче е силно повлияна от по-късни развития. През деветнадесети и двадесети век изследователи, а по-късно и националистически движения в Централна Азия, налагат понятието, за да описват предполагаема обща, предислямска и предбудистка религия на степните народи.

Религиознанието призовава тук към предпазливост. Онова, което се обобщава под тенгризъм, включва много различни традиции, обхващащи широко пространство и дълъг период от време.

Установено е, че почитта към небето, към една земна божественост и към множество духове е играла централна роля при много степни народи. Дали от това може да се реконструира единна система от вярвания, остава спорно.

Сериозните изследвания затова предпочитат да говорят за небесна вяра или за религията на ранните тюрки и монголи и разглеждат тенгризма като модерна обобщаваща концепция, а не като историческо единство.

Шаманизмът на Сибир в неговото регионално разнообразие

Наред с небесната вяра на степта стои шаманизмът на сибирската лесна зона, който също не е единна религия, а сноп от свързани практики.

Те се срещат при евенките, якутите, бурятите, нганасаните, хантите и много други народи, говорещи отчасти тюркски, отчасти тунгуски, отчасти уралски езици. Самата дума шаман произлиза от тунгуски и е пренесена в европейските езици от руски пътешественици.

Обща за тези традиции е представата, че определени личности притежават способността да влизат във връзка със света на духовете, за да лекуват, да връщат изгубени души, да осигуряват успешен лов или да напътстват мъртвите.

Тук обаче имат значение регионалните различия. При някои народи шаманът е призован от духовете и преминава през кризисно заболяване, при други службата е по-скоро наследствена. Екипировката с барабан, костюм и корона се различава значително от народ на народ, а също и космологията варира.

Разпространена е представата за свят, разделен на няколко нива, често наричани горен свят, среден свят и долен свят, свързани чрез световно дърво или централен стълб. По-старите изследвания, например на Мирча Елиаде, са склонни да сливат всичко това в един универсален шаманизъм.

По-новата етнология, между другото и трудовете на Роберт Амайон, критикува това обобщаване и подчертава, че отделните традиции трябва да се разбират в конкретния им обществен и екологичен контекст.

Състояние на източниците между пътеписи и етнография

Писменото предание за религиите на Сибир и степта е формирано отвън. От ранните времена съществуват старотюркски и старомонголски надписи, както и китайски съобщения за северните съседи. Тези текстове са кратки и написани най-често от гледна точка на властта и дипломацията, а не от религиозен интерес.

Втори слой образуват пътеписите от Средновековието и ранното Ново време. Европейски пратеници, а по-късно руски изследователи-пътешественици, описват шамански сеанси, често с недоумение, насмешка или с цел да представят чуждото като суеверие.

С руската експанзия в Сибир възниква и обширна мисионерска и административна литература, в която местните религии са преследвани, но също и документирани.

Научно най-използваемият слой произхожда от етнографските теренни изследвания на края на деветнадесети и на двадесети век. Изследователи като Владимир Богораз и Лев Штернберг, отчасти самите политически заточеници, събират обширен материал. По времето на СССР шаманизмът е държавно потискан, шаманите са преследвани, и много традиции прекъсват или се предават само тайно.

Тази история има за последица, че днешните източници показват празноти и че по-късните възраждания са били принудени да се опират отчасти на етнографски книги. Критичното изчитане трябва винаги да отчита този филтър на наблюдателите и на потисничеството.

Възраждане и днешно състояние

След края на Съветския съюз в редица региони на Сибир и в съседните държави настъпи възраждане на предхристиянските и предбудистките религии.

В републиките Бурятия, Тува и Якутия (Саха) се създадоха шамански сдружения, които отчасти преорганизираха длъжността, предлагаха обучения и провеждаха публични ритуали. Тези движения са тясно свързани с желанието за културно самоутвърждаване спрямо десетилетия на русификация.

Религиознонаучната оценка на това възраждане е сдържана. От една страна, днешните практики се свързват с реални, често скрито съхранени традиции. От друга страна, прекъсванията са очевидни, а някои елементи се съставят наново въз основа на етнографската литература или обмена с международни течения. Затова изследователите говорят за неошаманизъм, при който реконструкция и новаторство се преплитат.

В монголския свят шаманизмът се съчетава и с тибетския будизъм, който е присъствал в региона от векове. Двете системи отчасти се конкурират, отчасти съществуват в практическо разделение на функциите. Към тази картина принадлежи и съвременният политически тенгризъм, който в някои централноазиатски страни се обсъжда като елемент на националната идентичност.

Той е по-скоро интелектуален и политически проект, позоваващ се на степното минало, отколкото жива народна религия. За сериозно описание важи следното: днешното положение е разнообразно, силно различаващо се по региони и не бива да се представя нито като непрекъснато продължение на древна религия, нито като чисто измислица.

В сибирския тенгризъм защитната практика е неотделима част от шаманския ритуал, в който барабан, опушване и жертвени дарове трябва да опазват семейството и стадото от духовете на болестите и на пътя.

Свързани ключови понятия: шаман Тенгри бурятите тунгусите якутите монголите юрти онгон онгор овоо Хан Тенгри Асбуйга.

Защитни предмети в тази културна традиция

Сибирско-тенгристката традиция познава онгон-фигурки като вместилища на дух, шамански бронзови огледала (толи), копринени шалове хадак и каменни пирамиди овоо на планинските проходи като преносими и стационарни защитни предмети.

iWell Guard се вписва в тази културно-историческа линия на преносими защитни предмети чрез съвременна материална архитектура, изработена в Германия. 41 нива, истинско злато, платина, сребро. 30-дневно право на връщане.

Личният опит може да варира. Не е медицински продукт. Не се дава обещание за изцеление.