Хоне-онна е дух от японското предание.
За любимия е красива, за всички останали е скелет. Централен елемент в предаването е фенерът на мъртвата любима.
Хоне-онна, жената-скелет, е женски дух на мъртвите от японските разкази кайдан. За своя любим мъж се явява като красива, жива жена, а за странични наблюдатели като скелет. Нощните ѝ посещения изнемощяват любимия, докато той умре.
Името и образът йокай водят началото си от Ториама Секѝен през 1779 година. Самият разказ произхожа от Кайдан Бо̀тан До̀ро, Фенерът с божурите, предаден в сборника на Асаи Рьòи Отогибоко от 1666 година, чийто китайски първоизточник се намира в сборника на Ку Ю̀ у около 1378 година.
Тип: Женски дух на мъртвите, жената-скелет от разказите кайдан
Произход: кайдан от периода Едо, взето от Китай и японизирано, наречено йокай през 1779 година
Текстове: добре засвидетелствани, литературно и печатно предадени
Период: от епохата Едо до днес, адаптирано в ракуго, кабуки и филм
Изображение: скелет, който на любимия се явява като красива, жива жена
Разказът кайдан е засвидетелстван през няколко етапа: от китайския сборник на Ку Ю̀у около 1378 година, през Отогибоко на Асаи Рьòи от 1666 година, до наименуването му като йокай от Ториама Секѝен през 1779 година.
Разпространено литературно и в печатна форма, произхождащо първоначално от Китай и вкоренено в Япония; живо до днес в ракуго, кабуки и филм.
Добра: верижката от Джиандън синхуа на Ку Ю̀у през Отогибоко на Асаи Рьòи до сборника с образи на Ториама Секѝен е документирана без прекъсване.
Японски: Името съединява „хоне“, кост, и „онна“, жена. Името и образът йокай произхождат от Ториама Секѝен от 1779 година.
Изглед
За любимия Хоне-онна се явява красива и жива, за странични наблюдатели като скелет. Тя символизира разрушителната, продължаваща отвъд смъртта еротична обсебеност и е мотив на ванитас, при който зад красотата се спотайва разпадът.
Въздействие
Хоне-онна посещава своя любим нощем. Връзката го изнемощява, докато умре, защото му се отнема жизнената сила: нейната обич по този начин е смъртоносна.
Най-важните аспекти на жената-скелет на кратко.
Част от японската традиция кайдан, взета от китайски първоизточник и разказвана многократно наново.
Един отделен мъж: предишен или настоящ любим, който мъртвата посещава нощем.
За любимия е красива, жива жена, за странични наблюдатели е скелет.
Изнемощяване чрез нощни посещения, които отнемат жизнената сила на любимия, докато той умре.
Будистки офуда на вратата и прозореца, както и рецитиране на сутри, докато не бъдат премахнати.
Името съединява „хоне“, кост, и „онна“, жена. Името и образът йокай произхождат от Ториама Секѝен от 1779 година. Самият разказ води произхода си от Кайдан Бо̀тан До̀ро, Фенерът с божурите, включен в сборника на Асаи Рьòи Отогибоко от 1666 година; неговият китайски първоизточник се намира в сборника на Ку Ю̀у Джиандън синхуа около 1378 година.
Уеда Акинари с неговото Угецу Моногатари от 1776 година принадлежи към същата традиция кайдан на мотиви със скелети и мъртви невести, но не е основният източник на Хоне-онна: тя води директно през Асаи Рьòи към китайския първоизточник на Ку Ю̀у.
Хоне-онна е ядрото на сюжета Бо̀тан До̀ро, една от трите велики японски призрачни истории, многократно адаптирана като ракуго, кабуки и филм. В съвременното изкуство йокай тя е установен образен тип: жената, наполовина от плът, наполовина от кост.
От религиознавска гледна точка Хоне-онна свързва неопокойния мъртвец с будистката учение за карма и привързаност: прекомерната привързаност, желанието, задържа мъртвата към света. Тя е по-скоро дух на привързаност и желание, отколкото дух на отмъщение.
От Бòтан До̀ро е предадена защитата чрез будистки офуда, защитни талисмани с текстове от сутри, залепвани на вратите и прозорците, за да отблъскват духа, както и рецитирането на сутри. Такъв носен амулет символизира тези будистки защитни талисмани. Светената вода се смята за знак на чистота срещу изнемощяващата поява, докато кадене на тамян и рецитирането на сутри принадлежат към предадената защита. В самия разказ обаче защитата е крехка: мъжът сам я премахва, което скрепява неговата смърт – мотив на съдбоносната страст.
Хоне-онна принадлежи към мотивите за мъртви невести, познати от европейската балада за Ленора, в която мъртвият любим отвежда живата. Сродни са гръцките Ламия и Емпуса, които в красив облик поглъщат мъжете, както и изображението ванитас на Смъртта и девойката. В рамките на Япония тя стои близо до поглъщащите жени-йокай, особено до Онрьо̀ и Убумѐ, но се различава от двете като дух на привързаност и желание, а не като истински дух на отмъщение.
Произхожда ли Хоне-онна от Уеда Акинари?
Не, произхожда преди всичко от Ториама Секѝен от 1779 година, по Асаи Рьòи от 1666 година; китайският корен е при Ку Ю̀у около 1378 година.
Защо мъжът не я вижда като скелет?
Любовта и желанието го заслепяват, докато страничните наблюдатели виждат костите.
Как се предпазва човек от нея?
Чрез будистки офуда и сутри, доколкото защитата не се премахне сама.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още основни трудове в библиографията.
Като костена жена Хоне-она (Hone-onna) остава олицетворението на японската невеста от отвъдния свят: любов, която продължава отвъд смъртта, но накрая отнема живота на любимия си.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Сравнете в Компаса на защитата →Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Заклинание за прогонване и ритуал за прогонване в предаваната традиция: произход, принцип на дейс...

Саламандърът като стихиен дух на огъня. Античният мит за огненото животно, учението на Парацелз и...

Дали, сванско-грузинската господарка на дивите животни. Произход, ловните табута и религиозноисто...

Хуй Лу, китайският образ на огнен бог с тиквата, пълна с огнени птици. Произход, връзката му със ...

Йер-Суб означава в староpтюркско-тенгристката вяра свещената сила на земята и водата. Религиознау...

Кикимората е женски домашен дух от източнославянската традиция, съответствието на Домовой. Религи...