Дупелзаугер е демон от германското предание.
Мъртво дете гризе собствената си гръд и изтощава живи роднини. Тази статия разглежда вината за изхранването на два пъти накърменото дете.
Дупелзаугерът е изтощаващ мъртвец от вендско-севернонемското предание и е близкородствен на Нахцерера (Nachzehrer). Той произхожда от дете, което след отбиването отново е сукало от гръдта на майката – поведение, което в народните вярвания се смятало за предвестник на бъдещо зло.
Когато това дете умре, в гроба то първо изяжда собствената си гръдна плът, а след това изтощава от разстояние жив роднина, който бързо линее и умира. Вярването е засвидетелствано при вендите около Хановер и е записано в Ръчния речник на германското суеверие (Handwörterbuch des deutschen Aberglaubens); като детска особена форма Дупелзаугерът, подобно на Нахцерера, попада в по-общата категория върналец от мъртвите (Wiedergänger).
Тип: Изтощаващ мъртвец, детска особена форма на Нахцерера
Произход: Вендско-севернонемска народна вяра около повторното кърмене като предвестник
Текстове: оскъдни, засвидетелствани в Ръчния речник на германското суеверие
Период: народна вяра от новото време
Външен вид: детски върналец от мъртвите, който в гроба гризе собствената си гръдна плът
Народна вяра от новото време: Дупелзаугерът е записан в Ръчния речник на германското суеверие и по този начин лексикографски засвидетелстван.
Северна Германия, преди всичко районът около Хановер и Вендланд; в по-късните тълкувания се споменават и Австрия и Бавария.
Оскъдна: Дупелзаугерът е засвидетелстван преди всичко като близкороден на Нахцерера, самостоятелни източници почти не съществуват.
Немски: Името означава сучещия два пъти, по дете, което след отбиването е сукало от гръдта втори път. В някои области е разпространено и изписването Doppelsüger. Вярването е предадено при вендите, западните славяни около Хановер.
Външен вид
Дупелзаугерът е детски мъртвец. Автофагният мотив – изяждането на собствената гръдна плът в гроба – го свързва тясно с Нахцерера. Символично той представлява предаването на вина за изхранване между поколенията, от мъртвото дете към живите роднини.
Действие
В гроба Дупелзаугерът първо изяжда собствената си гръдна плът, а после изтощава от разстояние роднина, който бързо линее и умира. Действието му прилича на това на Нахцерера, но е насочено към собственото семейство.
Най-важните аспекти на изтощаващия детски дух накратко.
Вендско-севернонемски особен случай на изтощаващия върналец от мъртвите, записан в Ръчния речник на германското суеверие.
Собственото живо семейство: Дупелзаугерът целенасочено изтощава от разстояние определен роднина.
Детски труп в гроба, разпознаваем по гризаната собствена гръдна плът.
Смъртоносно изтощаване от разстояние на отделен роднина, който бързо линее и умира.
Монета и дъска против дъвченето, удар с лопата по врата за окончателно унищожаване.
Нахцерер (Nachzehrer) като най-близък роднина, а върналец от мъртвите (Wiedergänger) като по-обща категория.
Името Дупелзаугер означава сучещия два пъти: то произхожда от дете, което след отбиването отново е сукало от гръдта на майката – поведение, което във вендско-севернонемската народна вяра се смятало за предвестник на бъдещо зло. Вярването е предадено при вендите, западните славяни около Хановер, и е записано в Ръчния речник на германското суеверие.
Когато детето умре, в гроба то се превръща в Дупелзаугер: първо гризе собствената си гръдна плът, а после изтощава от разстояние жив роднина. По този начин Дупелзаугерът е пряк, детски роднина на Нахцерера, с когото споделя автофагния основен мотив – гризенето на собственото тяло в гроба.
В англоезичната фолклорна литература Дупелзаугерът е популяризиран като един от най-гротескните вампири и редовно се споменава във вампирски енциклопедии. За разлика от това самостоятелен съвременен живот той почти няма.
Религиознонаучно Дупелзаугерът представлява регионална, славянски повлияна особена форма на изтощаващия върналец от мъртвите и пример за връзката между погребален ритуал, страх от деца и обяснение на епидемии в севернонемско-вендската област.
Засвидетелствани са няколко обреда против Дупелзаугера: на трупа се поставяла монета между зъбите и полукръгла дъска под брадичката, за да не може устата вече да достигне собствената гръд, и се внимавало погребалните дрехи да не докосват устните. За окончателното унищожаване служел удар с лопата по врата на трупа. Във вендско-севернонемската среда освен това чесънът се смятал за средство против сучещия мъртвец, студеното желязо – за защита от върналеца от мъртвите, а защитата на прага при вратата и стаята трябвало допълнително да пази заплашените близки.
Дупелзаугерът е по-близък до Нахцерера от всяко друго същество: и двамата са автофагни мъртъвци, които изтощават от гроба, но Дупелзаугерът произхожда специфично от повторното сучене на детето. Подобно на Нахцерера той попада в по-общата категория върналец от мъртвите. В по-широкия кръг му е близък кръвопиецът Стригой (Strigoi), който също отнема кръв и жизнена сила на собственото семейство.
Как се появява Дупелзаугер?
От дете, което след отбиването отново е сукало от гръдта на майката и после е умряло.
Как се обезврежда?
Традиционно чрез удар с лопата по врата, а също и чрез предотвратяване на дъвченето с монета и дъска.
Как се отнася към Нахцерера?
Много тясно: и двамата са автофагни мъртъвци, изтощаващи от гроба; Дупелзаугерът е детската, двойно сучеща особена форма.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още стандартни съчинения в библиографията.
Като вендски (сорбски) немъртвец, двойният сучещ (Doppelsauger) остава детската сестринска фигура на Нахцерера: дете, кърмено два пъти, което в смъртта предава собствения си изсмукващ дълг на семейството.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Сравнете в Компаса на защитата →Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Липс, югозападният вятър на гърците. Произход, Кулата на ветровете, ритуалът от Метана и религиоз...

Андски култури в iWell Guard: Инти, Пачамама, Виракоча и защитни предмети като чакана и камъни ап...

Капа, детски на ръст водно същество от японската речна митология. Черупка на костенурка и водна к...

Илимани, най-важният ачачила на Ла Пас. Произход, жертвоприношенията уахта и религиознонаучната к...

Ламасу е крилатият пазител на вратите на Месопотамия, наполовина бик, наполовина човек. Обяснени ...

Цен, червени воински духове от тибетската планинска област. Господари на скалите и проходите, стр...