Полиʻаху е богиня от хавайската традиция.
Господарката на снега, която сковава лавата на Пеле със скреж. В центъра стои нейната роля на съперница на Пеле в надпреварата между снега и огъня.
Полиʻаху, изписвана в опростен вид и като Poliahu, е хавайската богиня на снега и леда от Мауна Кеа и най-известната от четирите богини на снега и леда на високите планини. Като господарка на снега, леда и студа над горската граница тя държи под контрол вулканичната активност в северната част на острова.
Нейната природа е противоположността на огъня: в известния мит за надбягването със шейни огнената богиня Пеле идва като чужденка и се съревновава с нея, отваря потоци лава, но Полиʻаху я изтласква на юг със снега. В някои разказвания тя се смята за дъщеря на небесния баща Уакеа (Wākea); появява се и в разказа Лаʻиейкаваи (Lāʻieikawai).
Тип: Богиня на снега и леда от Мауна Кеа
Произход: Хавайска митология, съставена от Уестървелт и Бекуит
Текстове: Westervelt 1916, Beckwith 1940, разказ Лаʻиейкаваи (Lāʻieikawai)
Период: класически компилации на хавайското предание
Изображение: красива жена в чисто бяла снежна мантия
Образът принадлежи на хавайската митология, така както е записан в класическите компилации; най-важните версии произхождат от Westervelt 1916 и Beckwith 1940.
Островът Хавай с Мауна Кеа: над неговата горска граница властва Полиʻаху, чието присъствие принадлежи на свещената планина.
Добре документирана: Уестървелт и Бекуит предлагат подробни версии, а към тях се добавя и разказът Лаʻиейкаваи; много детайли, като родословие и форми на култ, обаче се различават между източниците.
Хавайски: Poliʻahu. Според Пукуи и Елберт името се съставя от poli, „пазва“ или „обвивка“, и ʻahu, „наметало“ или „одеяние“ — по смисъл „обвитата в мантия“, образ на снежната мантия на Мауна Кеа. Разпространеният превод „обвитата цветка“ обаче е несигурен.
Изображение
Полиʻаху се явява като изключително красива млада жена в чисто бяла мантия от капа — снега. Тя може да свали бялата мантия и вместо нея да облече слънчево одеяние от златна светлина; тогава снегът се отдръпва към върховете.
Действие
Тя е господарка на снега, леда и студа над горската граница на Мауна Кеа и държи под контрол вулканичната активност в северната част на острова. Нейната природа е противоположността на огъня.
Господарката на снега от Мауна Кеа в кратка форма.
Най-известната от четирите богини на снега и леда на високите планини; в някои преданиe е дъщеря на небесния баща Уакеа (Wākea).
Снегът, ледът и студът над горската граница на Мауна Кеа; смяната на мантията й определя докъде достига снегът.
Изключително красива млада жена в чисто бяла мантия от капа; в друг вариант — в слънчево одеяние от златна светлина.
Тя държи под контрол вулканичната активност в северната част на острова; според мита северната част на Мауна Кеа е останала без изригвания благодарение на нея.
Мауна Кеа е свещена планина и до днес, пико или „пъп“ на хавайците; специфичен култ към Полиʻаху с храмове обаче не е сигурно доказан.
Пеле, огнената богиня, е нейната противоположност; конфликтът между двете е природен мит за студ и жар.
Името обяснява богинята: poli, „пазва“ или „обвивка“, и ʻahu, „наметало“ или „одеяние“, дават според Пукуи и Елберт „обвитата в мантия“ — образ на снежната мантия на Мауна Кеа. Най-важните източници са Westervelt 1916 и Beckwith 1940.
Отвъд ролята на планинска богиня Полиʻаху е вплетена и в разказвателната традиция: в някои преданиe тя се смята за дъщеря на небесния баща Уакеа (Wākea) и се появява в разказа Лаʻиейкаваи (Lāʻieikawai). Същевременно много детайли, като родословие и форми на култ, се различават между източниците; образът е добре документиран, но не напълно единен във всички отношения.
Известен е митът за надбягването със шейни: Пеле се явява като чужденка и по време на надпреварата отваря потоци лава, но Полиʻаху хвърля снега върху лавата, замразява я и изтласква Пеле на юг. Митът обяснява защо северната част на Мауна Кеа е останала без изригвания. Днес Полиʻаху присъства в туризма, в хулата и в поп-културата.
От религиознонаучна гледна точка тя е добре документиран главен персонаж, чиито детайли се различават между източниците. Важни са три уточнения: преводът „обвитата цветка“ е несигурен; тя не е кралица на Хавай в историческия смисъл, а планинска и климатична богиня; а конфликтът с Пеле е природен мит, не доказателство за реално съперничество между две религиозни партии.
Мауна Кеа е и до днес изключително свещена планина, пико или „пъп“ на хавайците; върховата зона, езерото Уайау (Lake Waiau) и височините са места на културна и духовна практика. Специфичен исторически култ към Полиʻаху с храмове обаче не е сигурно доказан. Почитта към богинята е тясно свързана със святостта на планината като цяло: който почита планината, почита и нейната господарка.
Мотивът за богинята на снега и леда срещу огнената богиня, Полиʻаху срещу Пеле, е природен мит за студ и жар; типологически Полиʻаху е сходна с други планински климатични богини. В рамките на Хавай тя стои редом до своите сестри Лилиное, Уайау и Каоупокане, с които образува кръга от богини на снежната мантия.
Коя е Полиахи (Poliʻahu)?
Хавайската богиня на снега и леда на Мауна Кеа и противопол на огнената богиня Пеле.
Какво разказва митът за шейните надбягвания?
По време на надбягването Пеле разкрива потоци от лава, но Полиахи замразява лавата със снега и изтласква Пеле на юг, така северната част на Мауна Кеа остава без изригвания.
Правилно ли е тълкуването „обвита цветка“?
То е несигурно. По-надеждно е тълкуването „обвитата в мантия“, образ на снежната мантия на планината.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още стандартни съчинения в библиографията.
В митът за шейните надбягвания хавайската богиня на снега е намерила своя траен образ: като богиня на Мауна Кеа Полиахи замразява лавата на своята съперница и запазва спокойствието на северната част на острова, природен мит за студ и огън.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Сравнете в Компаса на защитата →Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Бубахът, уелският домашен дух от типа брауни (brownie). Произход, връзката с бука (bwca) и религи...

Майка на боговете, въплъщение на хаоса, нейното поражение от Мардук и създаването на света от ней...

Дриадите, дървесните нимфи от гръцката традиция: произход, култ в горички и пещери, наказания за ...

Габия, литовско-балтийската богиня на домашния огън. Произход, нощното „приготвяне за сън“ на огъ...

Метсаема, естонската горска майка, се смята за покровителка на дивеча и гората. Произход, предани...

Бетобето-сан, невидимият дух на пътя в Япония. Произход, нощното тропане, учтивата молба да изчез...