Вукодлак е демон от южнославянското предание.
Наполовина върколак, наполовина вампир: през нощта удушава добитъка. Централна в преданието е заличената граница между вълк и вампир.
Вукодлак е върколакът-вампир-немъртвец от южнославянските Балкани, разпространен в Сърбия, Черна гора, Босна, Хърватия, Далмация и Словения. Понятието варира според региона между първоначалния върколак и завръщащия се, подут от кръв труп от вампирския фолклор.
През нощта той удушава и разкъсва добитък и измъчва живите; във вампирската си проявена форма отнема и кръв, и жизнена сила. От неговото име произлиза гръцката дума врикулакас (Vrykolakas), пряко езиково доказателство за обхвата на южнославянската представа.
Тип: Върколак-вампир-немъртвец от Балканите
Произход: Южнославянска народна вяра за върнали се мъртъвци и върколаци
Текстове: Речникът на Караджич от 1818 г., както и изследванията на Перковски, Барбър и Съмърс
Период: южнославянско предание, езиково много старо, определено при Караджич
Проявление: според региона върколак или завръщащ се, подут от кръв труп
Преданието е южнославянско и езиково много старо; трайна форма получава чрез определението на Вук Караджич в началото на 19. век.
Сърбия, Черна гора, Босна, Хърватия, Далмация и Словения: цялото южнославянско езиково пространство на Балканите.
Добра: Речникът на Караджич от 1818 г., както и изследванията на Перковски, Барбър и Съмърс.
Праславянски: vьlko-dlakь от vьlkъ, вълк, и dlaka, козина или животинска козина, означава буквално в вълча кожа. Сръбската и хърватската форма е вукодлак, словенската волкодлак; изначалният смисъл е върколак, а в фолклора на Хърватия, Черна гора, Сърбия и Босна значението се измества към вампир.
Проявление
Вукодлак има двойствена природа според региона: вълчи облик като върколак или подут, набъбнал от кръв върнал се мъртвец. Той въплъщава в една фигура неразделените в южнославянското мислене страхове от върколак и вампир.
Въздействие
Вукодлак удушава и разкъсва добитък, измъчва и убива живите; във вампирската си проявена форма отнема кръв и жизнена сила. Активен е през нощта и обикаля от двор на двор.
Най-важните аспекти на върколака-вампир накратко.
Южнославянска народна вяра за върнали се мъртъвци и върколаци, разпространена в Сърбия, Черна гора, Босна, Хърватия, Далмация и Словения.
Добитък и живи хора: Вукодлак удушава животните в обора и на пасището и измъчва през нощта хората от дворовете.
Вълчи облик като върколак или подут, набъбнал от кръв труп, в зависимост от преобладаващото в региона тълкуване.
Двойна заплаха: като върколак разкъсва добитък, а като вампир отнема кръв и жизнена сила на хората.
Ексхумация, набиване на кол от глог, обезглавяване и изгаряне на сърцето или на трупа при основателно съмнение.
От западнославянския упиор (Upiór) го отличава тясната връзка с върколака, а не само с чистата вампирска фигура; и двете произлизат от една и съща славянска вяра в немъртвите.
Името е етимологично ясно: праславянското vьlko-dlakь се състои от vьlkъ, вълк, и dlaka, козина или животинска козина, и означава буквално в вълча кожа. Сръбската и хърватската форма е вукодлак, словенската волкодлак, и изначалният им смисъл е недвусмислено върколак. Във фолклора на Хърватия, Черна гора, Сърбия и Босна значението обаче се измества към вампир, така че една и съща дума обозначава два страха.
Вук Караджич определя вукодлак в началото на 19. век не като вълкочовек, а като подут от кръв труп, който се надига от гроба, за да удуши добитъка и да измъчва живите. От това име произлиза освен това и гръцката дума врикулакас (Vrykolakas), езиково доказателство за колко надалеко се разпростряла южнославянската представа.
Чрез Вук Караджич и балканската вампирска вълна вукодлак се е превърнал в част от западния образ на вампира; в изброяването на Джерард за Стокер той е посочен като врколак (Vrkolak). В съвременната южнославянска култура, във фентъзи и сериали присъства като фигура на върколак.
От религиознонаучна гледна точка вукодлак е образец за това, че вярата във върколака и вярата във вампира в южнославянското пространство исторически не са били отделни категории, а обща представа за опасния, загинал насилствено мъртвец. Думата е по-стара от отделните славянски народи и доказва дълбочината на тази представа.
Документирани са ексхумация и набиване на кол от глог, което се предпочитало най-вече в Сърбия, освен това обезглавяване, изваждане и изгаряне на сърцето, както и изгаряне на целия труп; ако при ексхумацията трупът се оказал подут и окървавен, това се приемало за доказателство. Правилното погребение също трябвало да предотврати завръщането още отначало.
В славянската народна вяра като цяло за защита от немъртви и върколаци служели още чесън, клонки от офика на вратата и обора, както и студено желязо.
Вукодлак е прекият източник на името на гръцкия врикулакас (Vrykolakas) и южнославянският паралел на стригой (Strigoi), морой (Moroi) и приколичи (Pricolici), както и на полския упиор (Upiór). Сливането на върколак и вампир той споделя с румънския приколичи; в германско-скандинавския контекст е сравним с начцерер (Nachzehrer) и генгангер (Gjenganger).
Вукодлак върколак е или вампир?
И двете, зависи от региона: понятието варира между първоначалния върколак и вампира от южнославянския фолклор.
Какво общо има с врикулакас?
Гръцката дума врикулакас произлиза пряко от славянското вукодлак.
Как да се защитим от него?
Чрез набиване на кол от глог, обезглавяване, изгаряне на сърцето, чесън и правилно погребение.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още основни съчинения в библиографията.
Като южнославянски върколак и балкански вампир в едно, Вуколак (Vukodlak) показва колко близки са тези два страха: от неговото име произлиза гръцката дума Врюколакас (Vrykolakas), а нощните му набези се насочвали както към добитъка, така и към хората.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Сравнете в Компаса на защитата →Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Repun Kamuy, богът на айните, властелин на откритото море и на косатките. Произход, даровете на м...

Миеликки, господарка на гората и съпруга на Тапио във финландската митология: ловен късмет, мит з...

Мин-Мин Светлината, призрачната светлина на австралийския Аутбек. Произход, преданията на абориге...

Друд: баварско-алпийски нощен демон, който притиска спящите. Произход, „крак на друд" и предания ...

Йемоджа: от река Огун при йоруба до морската майка Йемая и Иеманжа. Произход, празници, форми на ...

Ветала, завладителят на трупове: витаещ дух между смъртта и живота. Разказът за Викрама, индуистк...