Сила’т е демоница от арабската традиция.
Превъплъщенката, която завежда пътници в заблуждение до смърт. Сред джиновете на пустинята Сила’т се смята според преданието за особено способна на превъплъщение фигура.
Сила’т, наричана също Сила, е превъплъщаващ се женски джин на Арабия: изключително надарена майсторка на превъплъщението, която обикновено се явява в облика на красива жена. Тя завежда пътници в пустите части на пустинята в заблуждение и прелъстява мъже.
Тя е засвидетелствана в предислямска и ислямска Арабия в лексикографията и поезията; месопотамски вариант живее и днес като воден демон в Ирак. При ал-Казвини се явява като вариант на гула, който мъчи жертвата си, играе си с нея и я принуждава да танцува, преди да я погълне.
Тип: Превъплъщаващ се женски джин, отделен клас джинове
Произход: Предислямска и ислямска Арабия
Текстове: Лексикография, поезия, ал-Казвини
Период: предислямски и ислямски, в Ирак до днес
Облик: обикновено красива жена, превъплъщаема; в Ирак с дълга коса, отчасти с рибешка опашка
Предислямски и ислямски: Сила’т е засвидетелствана в лексикографията и поезията на двете епохи, класическото описание дава ал-Казвини през 13. век.
Арабия и Месопотамия: Освен в пустинното предание на полуострова, вариант живее и днес като воден демон в Ирак.
Добре документирана: лексикографията, космографията на ал-Казвини и модерните изследвания, преди всичко на Ел-Зейн и Леблинг.
Арабски: si’la, множествено число sa’ali, с лексикографското основно значение вещица или лукава, опасна жена. Още самото име не описва чудовище, а опасно умна женска фигура.
Облик
Сила’т е женска и изключително надарена превъплъщенка, обикновено в облика на красива жена. Тук се крие истинско противоречие в преданието: ранните източници я представят с постоянна форма за разлика от гула, по-късните пък подчертават именно нейната изключителна превъплъщаемост. Иракският вариант показва жена с дълга коса, отчасти с рибешка опашка.
Въздействие
Сила’т завежда пътници и номади в пустите части на пустинята в заблуждение до смърт, прелъстява и се омъжва за мъже и ражда смесени същества. При ал-Казвини мъчи жертвата си, играе си с нея и я принуждава да танцува, преди да я погълне.
Най-важните аспекти на превъплъщенката накратко.
Отделен клас в таксономията на джиновете наред с гула и ифрита; в ранни източници синоним на гула, по-късно негово женско съответствие.
Пътници и номади в пустите части на пустинята, които тя заблуждава, и мъже, които прелъстява и с които се омъжва.
Обикновено красива жена с голяма превъплъщаемост; иракският воден вариант носи дълга коса, отчасти рибешка опашка.
Заблуда до смърт, прелъстяване, бракове с хора и потомство от смесени същества; при ал-Казвини също и смъртоносната игра с жертвата.
Вълкът преследва Сила’т през нощта, затова вълчи зъби се смятат за амулет; срещу гулоподобни същества се рецитира призивът за молитва.
Гулът като най-близкия роднина, а също Ум ал-Дуайс и Аиша Кандиша като прелъстителни демоници.
Арабската дума si’la, множествено число sa’ali, означава лексикографски вещица или лукава, опасна жена. От това основно значение фигурата се разраства в таксономията на джиновете: Сила’т е засвидетелствана в предислямска и ислямска Арабия в лексикографията и поезията и се превръща в отделен клас наред с гула и ифрита.
Преданието обаче не е единно. Ранните източници употребяват Сила’т и гул като синоними и представят Сила’т с постоянна форма; по-късните ги стесняват до нейното женско съответствие на гула и подчертават именно превъплъщаемостта й. Легендата за Бану Сила’т я прави накрая майка на превъплъщаващи се джинове, а месопотамски вариант живее и днес като воден демон в Ирак.
Месопотамският вариант на Сила’т е живо народно вярване; поп културата обаче често смесва фигурата с християнския мотив на сукуба, което е изкривяване.
Религиознонаучно Сила’т принадлежи към таксономията на джиновете. Важни уточнения: изравняването й със сукуб е грешка; исторически тя е преди всичко женската и превъплъщаваща се проявa на гул-комплекса; а противоречието между постоянна форма и превъплъщаемост отразява ранните спрямо късните източници.
Преданото защитно средство срещу Сила’т е забележително конкретно: според ал-Казвини вълкът преследва Сила’т през нощта, защото джиновете не могат да се скрият в земята пред него. От тази представа израснало едно осезаемо защитно средство, вълчи зъби, носени като амулет. Освен това срещу гулоподобни същества се смята за действащ призивът за молитва, акустичната защита на пустинното предание.
Сила’т стои наред с гула и ифрита като отделен клас джинове; в ранни източници Сила’т и гул са синоними, по-късно Сила’т се стеснява до женското съответствие на гула. Легендата за Бану Сила’т я прави майка на превъплъщаващи се джинове. Като прелъстителни демоници до нея стоят Ум ал-Дуайс и Аиша Кандиша, а с Гадара тя споделя ролята на опасност за пътници.
Какво е Сиалат (Si’lat)?
Оформящ се женски джин от арабския фолклор, който подмамва пътници и съблазнява мъже.
Сиалат и Гул са ли едно и също?
В ранните текстове те са синоними; по-късно Сиалат става женският двойник на Гул.
Какво пази от нея?
Според ал-Казвини (al-Qazwini) вълкът и вълчи зъби, носени като амулет.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още основни трудове в библиографията.
Като женски джин и оформящо се същество Сиалат съчетава два мотива, които арабската традиция обикновено разделя: съблазнителната красива чужденка и хищното същество на пустошта.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Сравнете в Компаса на защитата →Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Nang Kwak, махащата донесителка на late в тайландската търговия. Произход, култ и религиознонауче...

Пеймон в Гоетията: ездач на дромедар с корона, двеста легиона, учител на изкуствата и науките.

Сōджōбō, кралят на тенгу и планинският дух на Курама. Произход, обучението на Йошицуне и религиоз...

Шинигами, японският дух на смъртта. Произход като млада фигура от периода Едо, близостта с Жетвар...

Праначална богиня на нощта, майка на Танатос, Хипнос и Ериниите. Мрак, сън и необходим покой в гр...

Белиал в еврейската Библия, в Кумран и в Гоетията. Етимология, кралски ранг, сигил и религиозно-и...