Виедергангерът е дух от германското предание.
Телесният мъртвец, на когото отмъщение или дълг не дават покой.
Виедергангерът (Wiedergänger) е неспокойният мъртвец от германското предание, който се завръща телесно в света на живите. Мирът му е отказан, било поради претърпяна неправда, насилствена смърт или незавършени задачи.
Като германско обобщаващо понятие за телесно завръщащите се мъртви, виедергангерът обединява по-конкретни типове: безкръвния Начцерер, неговата детска особена форма, Допелзаугер, както и северния драугр. Като обобщаващо понятие той се смята и за предшественик на вампира.
Тип: Телесно завръщащ се неспокоен мъртвец, германско обобщаващо понятие за вярата във виедергангера
Произход: Германска народна вяра около отказан покой и страх от мъртвите, систематизирана от Грим
Текстове: добри, чрез „Немска митология“ и археологически находки
Период: от средновековието до нововремието
Изява: телесно осезаем, завръщащ се мъртвец
От средновековието до нововремието: Якоб Грим систематизира вярата във виедергангера през 1835 г. в „Немска митология“ (Deutsche Mythologie).
Целият немски и германски езиков ареал; сродни са скандинавската дума gjenganger и исландската afturganga.
Добра: текстови свидетелства като „Немска митология“ на Грим и археологически находки на погребения на виедергангери потвърждават вярата.
Немски: Името означава „онзи, който отново върви“, и е сродно със скандинавското gjenganger и исландското afturganga.
Изява
Виедергангерът е предимно телесен, осезаем, не чисто призрачен. Той символизира недовършеността на смъртта и погребението, както и страха от неспокойния мъртвец, който нарушава реда между живите и мъртвите.
Въздействие
Виедергангерът заплашва и преследва живите, отчасти заради отмъщение, отчасти за да завърши недовършени задачи. Въздействието му варира от обикновено безпокойство до смъртна заплаха, в зависимост от типа и разказа.
Най-важните аспекти на неспокойния мъртвец на кратко.
Основно понятие на германската вяра в мъртвите, систематизирано от Якоб Грим в „Немска митология“.
Домове, ниви и собствените наследници, които завърналият се мъртвец преследва.
Телесно осезаем мъртвец, почти неотличим от жив човек.
Отмъщение за претърпяна неправда или завършване на недовършени задачи, с променлива степен на опасност.
Набиване на кол и обезглавяване, както и връзване, натоварване с тежести и обезобразяване на трупа в гроба.
Начцерер и Допелзаугер като безкръвни типове, Йенгангер като северен паралел.
Името Виедергангер означава „онзи, който отново върви“, и е сродно със скандинавското Йенгангер и исландското Афтурганга. Якоб Грим разглежда виедергангерите в „Немска митология“ като души, на които е отказан покой и които се проявяват физически, за да преследват домове и ниви. Като причини за завръщането се смятат претърпяна неправда и отмъщение, насилствена смърт, грешен начин на живот или недовършени задачи.
Археологически са потвърдени погребения на виедергангери, при които труповете са били връзвани, натоварвани с тежести или обезобразявани, за да се предотврати завръщането им. Като германско обобщаващо понятие виедергангерът включва и специфични типове като Начцерер и неговата детска особена форма Допелзаугер, както и северните роднини Йенгангер и Хаугбуи.
Виедергангерът е основно понятие в съвременното възприемане на немъртвите и хорър жанра. При Клод Лекутьо той е разглеждан като изходен тип, от който се разгранява митът за вампира; думата се използва до днес в немския език за неспокойния мъртвец. В международните, често френскоезични изследвания за него се използва и понятието revenant.
Виедергангерът формира ядрото на вярата във виедергангера, произлизаща от страха от мъртвите и представата за неспасения мъртвец. Клод Лекутьо подчертава, че той не бива да се приравнява с вампира; народната вяра е била локално обусловена и променлива, поради което типовете са се преплитали. Виедергангерът се смята за обобщаваща категория и предшественик на вампира.
За особено ефективно се смятало набиването на кол през сърцето, както и посмъртното обезглавяване. Археологически са потвърдени и други обреди: връзване на трупа, разрязване на сухожилията, отсичане или разбиване на крайниците и натоварване с камъни, всичко с цел да се предотврати завръщането. Срещу вече бродещия мъртвец помагали още студеното желязо, защита на прага на вратата и двора против преследването на дома и нивите, а по-късно и осветената светена вода като християнски знак против завръщането на мъртвеца.
Към северните съответствия принадлежат драугр, както и Хаугбуи и Йенгангер. Като специализирана, кръвопиеща форма близък до виедергангера е и Стригой, както и безкръвния Начцерер и неговата детска особена форма, Допелзаугер. Също и скандинавският детски дух Милинг се смята, като особена форма на неспасения виедергангер, за част от това семейство.
Виедергангерът дух ли е?
Обикновено той е телесен, осезаем, не чисто ефирен, и се завръща като осезаем, неспокоен мъртвец.
Виедергангерът същото ли е като вампир?
Не: вампирът е специализирана, кръвопиеща подгрупа; виедергангерът е обобщаващото понятие.
Защо се използва набиването на кол?
То фиксира трупа в гроба и има за цел да предотврати завръщането му.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още основни трудове в библиографията.
Като германски събирателен термин мъртвият ходещ (Wiedergänger) остава коренът, от който произлизат по-специфични типове: известен на международно ниво и като ревенант, той се завръща като неспокоен покойник, комуто липсва единствено пълният покой в гроба.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Сравнете в Компаса на защитата →Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Кой е Крампус? Произходът на името, Крампусовата нощ на 5 декември, разликата с перхтите и Кнехт ...

Персонификация на смъртта, син на Никс, брат на Хипнос. Черни крила, обърната надолу факла, тихо ...

Уту-гуй, безглавият дух на обезглавен човек в Китай. Произход от смъртните наказания чрез обезгла...

Калку, злият магьосник на мапуче. Произход, черната магия, отношението с уекуфе и Мачи като проти...

Защитни цветове с отблъскващо значение: защо синьо, червено и черно се смятат за защитни цветове,...

Бхут, неспокойният дух на покойник в Индия. Произход, издайническите белези като изкривени стъпал...