Ику-Турсо (Iku-Turso) е демон от финландското (Калевала) предание.
Хилядоглавият морски гигант, укротен от Вяйнямейнен. Като ужас на дълбините Ику-Турсо съсредоточава първичните страхове от открито море.
Ику-Турсо е злонамереното морско чудовище от финландското предание, огромен гигант на дълбините, който Калевала описва като хилядоглав. Като оръжие на враждебната Лоухи той въплъщава хаотичните, враждебни морски дълбини за разлика от благосклонните водни богове Ахти и Веламо.
Още през 1551 г. Микаел Агрикола споменава бог на войната Турисас, който давал победа във война; изследователите предполагат, че в него се е сляла една войнска и първична гигантска фигура с злонамереният морски демон Мери-Турсас. В Калевала Ику-Турсо се появява два пъти, веднъж като подпалвач, който кара да израсне гигантският дъб, помрачаващ света, и веднъж като чудовище, което Вяйнямейнен побеждава.
Тип: Морско чудовище и демон на войната от Калевала
Произход: Финландска рунопесенна традиция, споменат като Турисас през 1551 г. от Агрикола
Текстове: Рунопесни, литературно в Калевала от 1835 и 1849 г., Руна II и Руна XLII
Период: от 16. век до днес
Облик: огромен морски гигант, наричан хилядоглав и хилядорог
Като Турисас вече споменат през 1551 г. от Агрикола, литературно оформен в Калевала от 1835 и 1849 г., с появи в Руна II и Руна XLII.
Финландия и Карелия; на образа е приписан тъмният север Похьола.
Данните от източниците са противоречиви; вероятно в преданието са се слели две изначално отделни фигури.
Финландски: Името Турисас вероятно е ранна заемка от прагерманската дума за гигант и е свързано с германските турсове. Думата tursas отчасти е свързвана с моржа, а в днешния финландски със октопода, от което произлиза моржовидната и осмоногата представа за чудовището.
Облик
Ику-Турсо е огромен морски гигант, който преданието нарича хилядоглав и хилядорог и приписва на царството на мъртвите Туони, както и на тъмния север Похьола. От името tursas произлиза и северноевропейският плетен символ tursaansydän, „сърцето на Турсас“, предхристиянски символ на щастие.
Действие
Ику-Турсо е разрушителен: причинява пожари, чрез гигантския дъб предизвиква помрачаването на света и е изпращан като военно оръжие на Лоухи срещу героите от Калевала. Като бог на войната Турисас, напротив, се смятал за носител на победа, но като морски демон бил заплаха за моряците. В едно предание той дори се смята за баща на болестите, произлезли от съюза му с Ловиатар.
Най-важните аспекти на морското чудовище накратко.
От рунопесенната традиция, засвидетелстван като Турисас още през 1551 г. от Агрикола и литературно оформен в Калевала до морското чудовище Ику-Турсо.
Грабителите на Сампо, срещу които го изпраща Лоухи, а също и моряците, които изобщо срещат чудовището на дълбините.
Огромен морски гигант, наричан хилядоглав и хилядорог, приписван на тъмния север Похьола и царството на мъртвите Туони.
Подпалването, помрачаването на света чрез гигантския дъб и нападението над грабителите на Сампо по поръчение на Лоухи.
Чудовището е укротено единствено чрез магическите думи на Вяйнямейнен; плетеният символ tursaansydän, „сърцето на Турсас“, се смятал за предхристиянски защитен знак.
Името Турисас вероятно е ранна заемка от прагерманската дума за гигант и е свързано с германските турсове. Според изследванията на Анна-Леена Сиикала първоначално са се слели две фигури: войнският и първичен гигант Турисас и злонамереният морски демон Мери-Турсас. Още през 1551 г. Микаел Агрикола представя Турисас като бог на войната, който давал победа във война. Една рунопесен разказва, как Мери-Турсас с вълните обременява северната девица Ловиатар, след което се раждат болестите на света.
В Калевала Ику-Турсо се появява два пъти: във втора руна огнен Турсас се издига от морето и изгаря окосеното сено, от чиято пепел израства помрачаващият света гигантски дъб. В четиридесет и втора руна Лоухи, господарката на севера, изпраща Ику-Турсо срещу грабителите на Сампо; Вяйнямейнен хваща чудовището за ушите и с магически думи го принуждава никога вече да не се издига от морето.
Финландска подводница от класа Вехетинен носела през Втората световна война името Ику-Турсо, а на него е кръстен и астероид. Финландската фолк-метъл група Турисас носи името на бога на войната. В популярната култура Ику-Турсо се появява в комикси, видеоигри и фентъзи светове като морско чудовище.
Ику-Турсо стои в демоничния, хаотичен полюс на финландската природна религия, тълкуван отчасти като воден хойтиа, отчасти като първичен гигант и бог на войната. Той въплъщава враждебния елемент за разлика от благосклонните водни хойтият Ахти и Веламо. Сливането на бог на войната и морски демон, както и силните скандинавски заемни връзки, го правят граничен случай между финландско-угорското и германското предание.
Ein Verehrungskult als Meeresdämon fehlt; das mythische Schutzmodell ist die Überwindung durch das Wort. Zeit für die Übersetzung.
Изследователите сравняват Ику-Турсо (Iku-Turso) с северните гиганти Имир (Ymir) и Хюмир (Hymir), а чрез представата за същество, наподобяващо октопод, той е близък до северния Кракен. Като хаотично морско чудовище той е типологично сходен с библейския Левиатан. В тълкуванието му като бог на войната го приравнявали с Тюр, Тор и Марс; като враждебна водна сила той стои далеч от германския Никс и по-близо до големите чудовища на дълбините.
Ику-Турсо едно същество ли е или няколко?
Това е спорно. Вероятно военен и първичен гигант, Турисас (Turisas), и морски демон, Мери-Турсас (Meri-Tursas), се сливат в преданието в една фигура.
Ику-Турсо моржоподобен или октоподоподобен е?
И двете асоциации присъстват. Думата „турсас“ (tursas) е свързвана с моржа, докато днешната финландска дума за октопод носи същия корен. В „Калевала“ (Kalevala) липсва точно описание.
Как е победен Ику-Турсо?
Вяйнямейнен (Väinämöinen) го хваща за ушите и с магически думи го принуждава никога повече да не се издига от морето. Според преданието оттогава не е бил виждан.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още основни съчинения в библиографията.
Който търси Ику Турсо от „Калевала“ (Iku Turso Kalevala), открива финландско морско чудовище, чиито хиляда глави Вяйнямейнен (Väinämöinen) завинаги обезсилва с магически думи.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Скрзат, полският домашен и стопански дух. Произход между дух-покровител и дух на богатството и ре...

Яма-но-ками, планинската ками на шинтоизма и народната вяра. Произход, смяната с Та-но-ками и рел...

Слуагите (Sluagh), от галски „войска", са колектив от неспокойни души в келтския (най-вече шотлан...

Хакутури, горските пазители на маорите и деца на горския бог Тане. Произход в разказа за Рата, ри...

Lạc Long Quân, драконовороденият родоначалник на виетнамците. Произход, стоте синове с Âu Cơ и ца...

Начцерерът, изяждащият немъртвец от севернонемското предание. Произход, дъвченето в гроба, изнемо...