Фисага (Fisaga) е дух от самоанското предание.
Мекият бриз, който героят не успял да улови. Преданието разказва как бризът се измъкнал от героя. Като нежен бриз от самоанската сага Фисага е представена още в самото заглавие.
Фисага е в самоанското предание нежният, приятен бриз, свързан с добро време. Става дума преди всичко за дума за вятър и представа за дух на вятъра, а не за голямо божество със собствен култ.
Фисага е позната най-вече от един мит: героят улавя ветровете един след друг, само Фисага се измъква и остава в света като мек бриз. Така Фисага е най-дружелюбният представител на полинезийските духове на вятъра.
Тип: Персонифициран нежен, дружелюбен бриз
Произход: Самоанско предание
Текстове: Turner 1884, Krämer
Период: самоанско предание, документирано от 19. век
Изображение: мек бриз без изобразителен образ
Самоанско предание, документирано най-вече от George Turner 1884 и Augustin Krämer; Фисага се среща като лексикално понятие и в един мит.
Самоа и Полинезия: Фисага принадлежи към самоанската народна вяра за добро време и меки ветрове.
Оскъдна: Фисага е засвидетелствана предимно лексикално и в един мит; самостоятелен култ не е предаден.
Самоански: fisaga, нежният, приятен бриз. Името е едновременно и обичайната дума за мекия вятър; персонификацията остава слабо изразена и без установен образ.
Изображение
Фисага е персонификация на нежния, дружелюбен бриз без изобразителен образ. Няма иконография, няма изображение и няма установен облик; Фисага е самият вятър в своята най-мека форма.
Действие
Фисага носи добро време и приятен въздух. В преданието трикстерът-герой Тиитии (Tiitii), в други версии Мауи (Maui), улавя ветровете един след друг в своето кану или тиквена съд; само Фисага се измъква и остава свободна. Така Фисага е мекият вятър, който героят не успял да укроти.
Най-важните аспекти на самоанския бриз на кратко.
Самоански дух на вятъра и дума за вятър в едно; част от полинезийския свят на духовете на вятъра и от пан-полинезийския комплекс за Мауи и Тиитии.
Народната вяра за добро време: Фисага олицетворява мекия, благоприятен бриз и е културно винаги положително възприемана.
Без изобразителен образ: Фисага е слабо персонифицираният нежен бриз, доловим, но неизобразяван.
Нежен бриз и добро време; в мита единственият вятър, който избягва укротяването от героя.
Форми на култ или защита не са засвидетелствани: няма храмове, няма жертвоприношения, няма амулети. Фисага се цени като добро време, а не се отблъсква.
Дружелюбният вятър при Хине-Ту-Венуа (Hine-Tu-Whenua); самоанското божество на вятъра Фаатиу (Faatiu) е обаче самостоятелен образ.
Самоанското fisaga означава нежен, приятен бриз. Изворовата база е оскъдна: Фисага се среща най-вече като лексикално понятие за мекия бриз и в един-единствен мит; самостоятелен култ към божество не е засвидетелстван. Образът е документиран в класическите произведения за Самоа на George Turner и Augustin Krämer.
Митът принадлежи към пан-полинезийския комплекс около трикстерите-герои Мауи и Тиитии: героят улавя ветровете един след друг в своето кану или тиквен съд, за да ги укроти. Само Фисага се измъква. Така разказът обяснява защо светът е могъл да бъде опазен от бурните ветрове, но мекият бриз духа свободно.
Рецепцията е слаба; Фисага се среща в изброявания на полинезийски духове на вятъра и понякога в популярни преразкази.
От религиознонаучна гледна точка Фисага е изрично нежен, благотворен бриз и безопасен. Важни уточнения: Фисага не е голямо божество, а слабо персонифицирано понятие и дух на вятъра. Епизодът с улавянето се приписва отчасти на Мауи, отчасти на Тиитии, като и двете версии съществуват. И Фисага не бива да се бърка с Фаатиу.
Форми на култ или защита не са засвидетелствани за Фисага. Няма данни за храмове, жертвоприношения или амулети; Фисага е културно положително възприемана, като добро време, но не е обект на документиран култ. Който се радвал на мекия бриз, не се нуждаел от защита от него, и така Фисага останала образ на всекидневното щастие, а не на ритуала.
Мотивно Фисага е самоанският паралел на мекия вятър, който избягва контрола, и е сравнима с дружелюбния вятър при Хине-Ту-Венуа (Hine-Tu-Whenua). Героят, който улавя ветровете, принадлежи към пан-полинезийския комплекс за Мауи и Тиитии. Самоанското божество на вятъра Фаатиу е самостоятелен образ и не бива да се смесва с Фисага. Далечен контраобраз е бурният Тавхириматеа (Tawhirimatea) на маорите.
Какво е Фисага?
Нежният, приятен бриз от самоанското предание, слабо персонифициран дух на вятъра, свързан с добро време.
Какъв е митът?
Героят улавя всички ветрове, само Фисага се измъква и остава в света като мек бриз. Епизодът се приписва отчасти на Мауи, отчасти на Тиитии.
Фисага и Фаатиу едно и също ли са?
Не. Фаатиу е самостоятелно самоанско божество на вятъра и не бива да се смесва с Фисага.
Препоръчани вътрешни връзки:
Още стандартни съчинения в библиографията.
Като самоански бриз и едновременно с това нежен духа на вятъра в Полинезия, Фисага (Fisaga) въплъщава редкия щастлив случай в митологията: вятър, от който никой не трябва да се страхува и когото дори героят не можа да укроти.
Срещу неговото въздействие междукултурната традиция посочва следните защитни средства:
Сравнете в Компаса на защитата →Препоръчани защитни средства
Най-простото защитно средство в тази колекция: 41 слоя от истинско злато 999, платина, сребро и силиций, произведено в Рула/Тюрингия. Не се нуждае от активиране, не е обвързано с конкретна личност и действа в радиус от около 50 метра, дори без да се носи.
Свързани същества

Ишум, богът на огъня и нощният стражар на Месопотамия. Произход, факлата, умиротворяващата роля в...

Тенгри е вечният небесен бог на тюрко-монголските и сибирските тенгристи. Разглеждане с мит, култ...

Вант е крилатата етруска демонеса на подземния свят, спътница на мъртвите. Религиознонаучна интер...

Аш, древноегипетският бог на оазисите и либийската пустиня. Произход, връзка със Сет и религиозна...

Елоко, злонамереният горски дребосък на монго-нкундо в Конго. Произход, примамващата камбанка, же...

Тяло без душа, магическо робство и хипотезата за тетродотоксина в хаитянската народна традиция и ...